На мястото на бившия Мавзолей в София се издигна
"Бронзовата къща".
Авторът на тази инсталация е бългаският емигрант
Пламен Деянофф, замислена, утвърдена и реализирана като символ на българското
председателство на Съвета на Европа.
Много критика понесе тази конструкция, която след
два месеца трябваше да е демонтирана и преместена в друга държава.
Какво и защо е това?
Някога, след подобна критика, е била построена
Айфеловата кула. Пак за кратко време, колкото за световното изложение. Там
французите са си задавали същия въпрос.
Какво и защо е тази купчина от железа и то точно
до Марсово поле?
Я сега вземете кулата от парижани. Какво ще
представлява Париж, Франция без нея? Един романтичен град с огромна липса край
Сена.
Бронзът е метал, неестествена сплав, който идва от
миналото, от една Бронзова епоха. Някои от механичните му качества (той има
ниска температура на топене, тънколивен е), го правят незаменим в скулптурата.
Инсталацията е "къща", нещо което
приютява, предназначено да съхранява. Конструкцията е такава, че отвън да се
вижда какво става вътре. Всъщност "вътре" нищо не става, а формално
затвореният обем очаква какво ще се случи във въображението на зрителя. Тя не
пречи на света, стреми се да намери мястото си в него.
Преди да е родена, Къщата е обявена за невалидна.
Този спонтанен акт я прави уникална. Тя е инвалид, пространство в неавностойно
положение, самата отчужденост в привидно толерантния свят.
Пропорциите й, тази изкуствена геометрия, създават
усет за нарушаване на златното сечение, така че тя се различава от античните
архитектурни шедьоври. Тя е непрактична, нефункционална и пречи. Освен това се
е настанила върху основите на едно отречено съоръжение, каквото беше Мавзолея,
отречен и унищожен заради идеи и внушения. Къщата се натрапва заради нови идеи
и внушения, неразбираеми както всичко, което нарушава стериотипа на
пространството.
Тя е присъствие. В нея има не само импозантна
протяженост, но и време, пропито в бронза.
Нормално е да се възприема нееднакво от различните
хора, защото е различна.
Имаме един човек.
Нормално.
Човекът е с очила – допустимо, дори понякога
модно.
Той е гол – скандално. Неморално, неприлично,
цинично.
Но човекът има карнавално големи очила.
Смешно.
Човекът го няма – никой нищо не забелязва, ако
вече не са свикнали с присъствието му на определено място. Ето сега махнете
Айфеловата кула, както споменах по-горе.
Защо Кристо опакова?
Събуждате се сутринта в Берлин и дори не
поглеждате към толкова познатата отдавна сграда на Райхстага, но днес очите ви
се привличат първо от нея, защото е опакована. Оставете настрана психомоторната
реакция, тя е само инструмент. Вече в
деня ви е попаднала някаква емоция, различна, примамлива за размисъл и за
различно възприятие. Промяната на света не става моментно, а изисква дълго
време, спрямо нашия кратък живот. Кристо и този Деянофф ни скъсяват времето за
промяната, като ни смаляват света до нашите плахи възможности да го възприемем.
А дали ще го приемем си е наша работа. Нека всеки го прочете различно, нека е
четнамличен.